e-book: Безвремие /лирика/ от Кремена ЯЧЕВА

             худ. Румен Тодоров

                 * * *
                   /По стих на Иван Динков/

"Няма повод този свят
да се повтори"...
А навън е пролет, брат.
Навън е пролет...

Виж просяците как
са приседнали на припек.
Нали е пролет, брат?
Нали е пролет?

И бездомниците чак
са разгърдили палтата.
Че е пролет, брат.
Че пак е пролет.

И кучетата с тях -
по-смели, закачливи...
Ех, каква е пролет, брат!
Ех, каква е пролет!

И да няма повод този свят
да се повтори,
отново вън е пролет, брат!
Отново вън е пролет!

                  7  НОЩИ

7 нощи след това
сънувам твоето отдаване.

7 нощи след това
до лудост искам да си близо.

7 нощи след това
разумът ми чака вън на прага.

7 нощи след това
не знам затворих ли вратата.

7 нощи след това
помня - беше пълнолуние.

7 нощи след това
дишам в ноктите на самотата.

7 нощи след това
аз се уча на смирение.

                  БЕЗВРЕМИЕ


Когато съм с тебе, спира времето.
Сърцата отмерват безвремие.
Когато съм с тебе, се свива пространството.
И чака. Чака Големия взрив.
Да се повтори.

                СНЯГ
               "Душата ми плаче за сняг,
                за бяло, за чисто душата ми плаче."
                                       Стефан Цанев

Сняг.
Сняг в изобилие -
щедър подарък от Бога.

Побеляват чувства изтънели,
мисли парцаливи
и скимтящи желания.

Сняг.
Сняг в изобилие -
щедър подарък от Бога.

Стъпки и лапи, лапи и стъпки -
без посоки, разбъркани,
сякаш още се чудят
накъде да поемат.

Сняг.
Сняг в изобилие.
А души със снежинки
танцуват понесени
танца поръчан от Бога.

              ПЕЕЩИЯТ ПУМПАЛ


Завъртя се, засвири
и...
     блъсък в стената.
Спря,
     счупи се пумпалът.
Синът ми заплака.
     Тресеше се в мъката.
Спокойно! По-тихо, сине!
     Малко търпение
и погледни -
     частите вече слепени.
Завъртя се, засвири,
     понесе се пумпалът.
Виждаш ли, сине?

И в живота е същото -
     частите слепваш,
     но някак по-трудно
     и с много търпение.

                    * * *

Това е пустиня, Малък принце!
Затова никой не ти отвръща...
                                И аз съм тук...
                                           И аз сама.
Лутам се, търся хората.
Кози изгризаха последните храсти.
Останаха камъни, само камъни,
                                           голи камъни.
Някои приличат на статуи,
но не ми казват нищо.
Топли са, ала от слънцето,
което цял ден ги припича.
Красиви са, ала от вятъра,
който дори и нощем ги вае.
Плачат ли, това е росата
и е тайна в мига преди изгрева.
А хората...
Ще ги търсим, Малък принце,
на друга планета.

                 ВЕЛИКДЕН
                         /SMS-поезия/

Любов
и светлина.
Но невидим
е Месията.
Камбанен звън -
"Смертiю
смерть поправъ."
Повярвахме.

                   * * *
                      "И се уча на бъдеща смърт."
                                         Павел Матев

Вдигам тост за белоногия орех,
който мъдро за нас е опазил
в своя корен бъчвата с вино.
Едно ли детство е скътал в клонака!


Вдигам тост за белоногия орех!
Тук през зимата гнездата са пусти,
но да чакам от него се уча -
не идва пролет, когато поискаш...


Вдигам тост с белоногия орех -
с вино срещаме, с вино изпращаме.
А всеки тост е знак, че сме смъртни
и всеки спомен е част от безсмъртие.

                   * * *
                "Не искам много от живота -
                         докрай да съм човек."
                                  Димитър Милов

Един бездомник хранеше гълъби.
Дали хлябът му беше във повече?...
До него обърната наопаки
                            лежеше торбата.
Един бездомник хранеше гълъби
и протегна ръка да ги погали...
Боже!
Та той единствен разбираше
            какво е глад
                      и студ,
            и безчувствени погледи,
            и ритник на ботуш,
            и замеряне с камъни...
Той единствен ги разбираше.
А те щедро се отплащаха -
    осмислили това му съществуване.

                       * * *
              "И на белите птици понякога
                пред очите внезапно е тъмно."
                                   Елка Няголова

Пак въздух недостига за мислите.
И рухваш от тътена на омразата.
Безразличен оставаш към болката.

А там някъде птици се реят.

Между пръстите губят се капките.
Солени от пръстта ти са устните.
Безсилен оставаш от жаждата.

А там някъде птици се реят.

Не разбираш, но усещаш - обречен си.
И в светлина се разтапя пространството.
Някой казва, че мъртвите чуват...

А птиците?
               Те още се реят...

www.bukvite.com/biblio/bezvremie.pdf

худ. Румен Тодоров

                                              На  44 години.

               ВУЛКАН ОТ НЕЖНОСТ


Земетръсно ме разтърси уж познато,
                                уж банално чувство.
А бях в живота си всичко подредила.
Вулкан от нежност внезапно ме обгърна,
мощно ме увлече, безпощадно ме погълна.
Каква ти съпротива! - 
Беззащитна, безпаметна, обречена...
И в океана вълните се отдръпват,
за да дойдат после с по-голяма сила.
Огнедишащо ти вярност подари ми.
Случайна лудост или повеля някаква?!...

Вулкан от нежност в този миг си ти
и аз не искам да съм от спасените.

               ПРИВЛИЧАНЕ


Листата бавно падат към Земята
и нежно я завиват.
                  Нека да й бъде топло!
                                 Защото я обичат.

Дъждът във есенната вечер
задъхано шепти и я приспива.
                  Нека да сънува ручеи!  
                                 Защото я обича.

Луната всяка нощ безмълвно
й открива нова тайна.
                  Нека я усеща близо!
                                Защото я обича.

И аз до теб да стигна искам
като луната, листата и дъжда.
                  Нека да ти бъде хубаво!
                               Защото те обичам.

                   КЪМ ТЕБ

Понечих до душата ти да приближа
и ако можех тайната й да открия.
Загърна се, на разстояние се спря
и с поглед ме отблъсна.


Понечих твоя дом да посетя,
така неканена и може би нахална.
Отвори ми, но някаква стена
на прага ти застана.


Понечих в мечтите ти да се прокрадна
с лисичи стъпки и опашка.
Мълчаливо, на шега ме разгада
и нежно във реалното ме върна.

                       В РОЗОВО

Облякох си отново розовата рокля.
Зная, розовото ми отива.
Тя беше някъде във гардероба.
Дълго и от себе си аз бях я скрила.
Но когато ти на прага ми застана,
реших да съм за тебе изненада -
облякох си отново розовата рокля.
И светна стаята, и аз се изненадах.
Огледалото ли бе ме отразило,
но в розово пламтяха и стените.
А ти затвори с мъжки жест вратата,
грабна ме, високо ме понесе...
И май не стъпвам вече на земята,
че в облачета розови превърна се килима.

                    СЪТВОРЕНИЕ

Извайвам те със пръсти.
                                       И със устни.
Такъв какъвто беше във съня ми.
Адам едва ли бил е по-изящен?
Моделирам всеки мускул на гръдта ти,
бавно слизам към корема.
Рамото заглаждам със дланта си.
Посягам нежно към лицето:
челото, миглите, страните,
брадичката със леката трапчинка,
на устните за дълго аз се спирам.
Дъхът ти искам да усетя -
божествен дар!
                           Несътворим е!                 

               ПЪРВА ПРОЛЕТ


Всички приказки свършват със сватбата.
А аз, виж ме, още съм в бяло.
Пазя роклята, пазя онази
Първа пролет и среща.


Всички приказки свършват със сватбата.
А нашата до днес продължава.
Нека се чудят съседите
и такива неща се случват.


Всички приказки свършват със сватбата.
Два гълъба пред нас се целуват.
Стихваме мигом на пейката -
те и в следващ живот ще се любят.