В РОЗОВО
Облякох си отново розовата рокля.
Зная, розовото ми отива.
Тя беше някъде във гардероба.
Дълго и от себе си аз бях я скрила.
Но когато ти на прага ми застана,
реших да съм за тебе изненада -
облякох си отново розовата рокля.
И светна стаята, и аз се изненадах.
Огледалото ли бе ме отразило,
но в розово пламтяха и стените.
А ти затвори с мъжки жест вратата,
грабна ме, високо ме понесе...
И май не стъпвам вече на земята,
че в облачета розови превърна се килима.
