* * *
                "Не искам много от живота -
                         докрай да съм човек."
                                  Димитър Милов

Един бездомник хранеше гълъби.
Дали хлябът му беше във повече?...
До него обърната наопаки
                            лежеше торбата.
Един бездомник хранеше гълъби
и протегна ръка да ги погали...
Боже!
Та той единствен разбираше
            какво е глад
                      и студ,
            и безчувствени погледи,
            и ритник на ботуш,
            и замеряне с камъни...
Той единствен ги разбираше.
А те щедро се отплащаха -
    осмислили това му съществуване.