ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 27 август 2011 г.

              ПЕЕЩИЯТ ПУМПАЛ


Завъртя се, засвири
и...
     блъсък в стената.
Спря,
     счупи се пумпалът.
Синът ми заплака.
     Тресеше се в мъката.
Спокойно! По-тихо, сине!
     Малко търпение
и погледни -
     частите вече слепени.
Завъртя се, засвири,
     понесе се пумпалът.
Виждаш ли, сине?

И в живота е същото -
     частите слепваш,
     но някак по-трудно
     и с много търпение.