ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 27 август 2011 г.

                 * * *
                   /По стих на Иван Динков/

"Няма повод този свят
да се повтори"...
А навън е пролет, брат.
Навън е пролет...

Виж просяците как
са приседнали на припек.
Нали е пролет, брат?
Нали е пролет?

И бездомниците чак
са разгърдили палтата.
Че е пролет, брат.
Че пак е пролет.

И кучетата с тях -
по-смели, закачливи...
Ех, каква е пролет, брат!
Ех, каква е пролет!

И да няма повод този свят
да се повтори,
отново вън е пролет, брат!
Отново вън е пролет!