ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 20 август 2011 г.

               ПЪРВА ПРОЛЕТ


Всички приказки свършват със сватбата.
А аз, виж ме, още съм в бяло.
Пазя роклята, пазя онази
Първа пролет и среща.


Всички приказки свършват със сватбата.
А нашата до днес продължава.
Нека се чудят съседите
и такива неща се случват.


Всички приказки свършват със сватбата.
Два гълъба пред нас се целуват.
Стихваме мигом на пейката -
те и в следващ живот ще се любят.