* * *
                      "И се уча на бъдеща смърт."
                                         Павел Матев

Вдигам тост за белоногия орех,
който мъдро за нас е опазил
в своя корен бъчвата с вино.
Едно ли детство е скътал в клонака!


Вдигам тост за белоногия орех!
Тук през зимата гнездата са пусти,
но да чакам от него се уча -
не идва пролет, когато поискаш...


Вдигам тост с белоногия орех -
с вино срещаме, с вино изпращаме.
А всеки тост е знак, че сме смъртни
и всеки спомен е част от безсмъртие.