ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

четвъртък, 25 август 2011 г.

               ВУЛКАН ОТ НЕЖНОСТ


Земетръсно ме разтърси уж познато,
                                уж банално чувство.
А бях в живота си всичко подредила.
Вулкан от нежност внезапно ме обгърна,
мощно ме увлече, безпощадно ме погълна.
Каква ти съпротива! - 
Беззащитна, безпаметна, обречена...
И в океана вълните се отдръпват,
за да дойдат после с по-голяма сила.
Огнедишащо ти вярност подари ми.
Случайна лудост или повеля някаква?!...

Вулкан от нежност в този миг си ти
и аз не искам да съм от спасените.