ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

четвъртък, 25 август 2011 г.

                   КЪМ ТЕБ

Понечих до душата ти да приближа
и ако можех тайната й да открия.
Загърна се, на разстояние се спря
и с поглед ме отблъсна.


Понечих твоя дом да посетя,
така неканена и може би нахална.
Отвори ми, но някаква стена
на прага ти застана.


Понечих в мечтите ти да се прокрадна
с лисичи стъпки и опашка.
Мълчаливо, на шега ме разгада
и нежно във реалното ме върна.