Поезия и проза /Блог на Кремена Ячева/

ПОЕТЪТ

Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?

Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.

Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 27 август 2011 г.

                СНЯГ
               "Душата ми плаче за сняг,
                за бяло, за чисто душата ми плаче."
                                       Стефан Цанев

Сняг.
Сняг в изобилие -
щедър подарък от Бога.

Побеляват чувства изтънели,
мисли парцаливи
и скимтящи желания.

Сняг.
Сняг в изобилие -
щедър подарък от Бога.

Стъпки и лапи, лапи и стъпки -
без посоки, разбъркани,
сякаш още се чудят
накъде да поемат.

Сняг.
Сняг в изобилие.
А души със снежинки
танцуват понесени
танца поръчан от Бога.