* * *

Това е пустиня, Малък принце!
Затова никой не ти отвръща...
                                И аз съм тук...
                                           И аз сама.
Лутам се, търся хората.
Кози изгризаха последните храсти.
Останаха камъни, само камъни,
                                           голи камъни.
Някои приличат на статуи,
но не ми казват нищо.
Топли са, ала от слънцето,
което цял ден ги припича.
Красиви са, ала от вятъра,
който дори и нощем ги вае.
Плачат ли, това е росата
и е тайна в мига преди изгрева.
А хората...
Ще ги търсим, Малък принце,
на друга планета.