ПОЕТЪТ
Когато поетите ги мислят за луди,
а всеки луд си има сълза,
тогава, Господи, и ти си заблуда.
Така ли е или греша?
Изкристализира ледът по стъклото
на единствения прозорец в света.
Последният залез и тъмното
плисват в стаята непрогледна мъгла.
Тогава остава светлината от погледа
на поета,
който си има сълза.
