ДЪРВОТО

То чака по-безмълвно, търпеливо,
ревниво пази тайни и гнезда.
И денем сянка кити услужливо,
а нощем люшва в клоните звезда.

То никога не е било самотно!
Че раните нима ще зарастат?
Със ветрове и бури е имотно
и със крила преди да отлетят.
  
Но сякаш, че е малко натъжено
или на мен така ми се видя...
С каква ли болка ще е примирено
щом има плод и пълни с пух гнезда?

Откри ли там случайно стара рана?
На клона в дясно още тя личи...
Отдавна мойта люлка е люляна - 
детето в мен дали ще различи?

А чувала съм - всичко отминава..
И нужно ни е нещо, но какво?
Тъй споменът за люлки да остава
в останало от детството дърво.

       ПРОПУСНАТИ ШАНСОВЕ


Денят е непредвидено студен
и видимо се сви пространството.
Като бездомни кученца край мен
скимтят пропуснатите шансове.


И самочувствие, и часове
пастелно по паважа се топят.
Всред рекламираните светове
изтръпвам всеки миг като на съд.


Часовникът ми ли измамно спрял
очакванията ми провали?
И някой все не ме е доразбрал -
и дълго от притворство ме боли.


Изгубих сред въпроси без следа
и ренесансовия си портрет.
Вали, изтича покрай мен вода...
Аз тичам пак след влака без билет.

            ЛУДИЯТ


Вали. Не помня вече откога.
Чадъри, тежки маски - не лица.
До глезен в локвата като в шега
сам лудият си търсеше слънца.


И смееше се. А внезапен страх
разбърка странно маски и лица.
Не знам защо, но аз му завидях -
там лудият си имаше слънца.

           ВИЕЛИЦА


Извила като циганка снага,
поли развяла лудо в здрачината,
виелица танцува на снега
напук на бялото и тишината.


Тополите, брезите се въртят
под такта на неземни кастанети,
като във сън на ангели кръжат
и да се спрат поне за миг - къде ти?


Как леко тя подхваща вечерта
и много бързо, страстно я увлича,
почука и на моята врата -
това не е ли някаква поличба?


И там подмамената ми душа,
разголена танцува до забрава.
Дано аз само тука не греша,
но в този миг тя с чудо се кръщава.

                    ***

И като русите циганки
в танц темпераментен плувам.
Луда лудее китарата -
само зова й аз чувам.


Вятър полите ми грабне ли
бялват ту рамо, ту глезен.
Порив в косите ми лумнали
диво в нощта е извезан.


И като русите циганки
любя - разлюбвам без мяра.
Все по очите ли въглени
лудост пилея на вяра.


Стара орисница каза ми:
"Дъще, ще бъдеш щастлива
със черноок само, чуваш ли?
С друг не отивай, не бива!"


Ето ме вече покорна и
странна сред всички робини.
Ах, но къде ли е старата?
Твойте очи са май сини...

                         ***

Начало във самия край на лятото,
а ето вече падат орехи край нас.
По някакъв си бряг, полупознати и
лишени от посоки, ме водиш вече час.
И някак неусетно спира залезът -
минута, две - откриваме без глас -
еднакво сме очаквали началото -
началото, което чакало е нас. 

                      * * *

От мен тръгват разумни пътеки
и дъжд есенен вече вали.
Докога ще се спирам на всеки
кръстопът? От посоки боли.

И понасям простени обиди,
тайни притчи за луда любов,
за да може, когато си ида
да посипе след мен богослов. 

                       * * *


Този град ти остана длъжник.
Пази твоето кратко присъствие.
Колко спомени аз изгорих,
а остана градът вместо пръстена.


Тази есен пак нещо таи -
крие огън за всичко отминало,
но и тя ти остава длъжник -
в есента ще съм влюбена винаги.

                               * * *

Оставете ме! Аз имам своя Амхърст,
свойте изгреви и залези с пчели,
свойте кратки стихове (самоизмама),
ветрове, при мен за кой ли път дошли!


Завиждайте! За моя вечен Амхърст.
Всеки стрък трева е враснал в мен, боли.
Не, това не е досадна мелодрама...
В малки чудеса душата се кали.

                        * * *


Днес дърветата се молят за роса -
вдигнали са сухите си клони.
Те не вярват даже в свойте чудеса -
някой и гнездата е оронил.


Дъждовете кратки дълго ни горчат
и пръстта от тях е наранена.
Слънчогледите безмилостно стърчат
черни и безсилни като вена.


Извори затварят своя кръговрат,
а чешмите в камъка вградени
млъкнали завинаги ще преродят
своя вик в най-живата легенда.






                        * * *


Моят кактус цъфна -
секунда  само след смъртта ми.


Подредиха се звездите ми щастливо -
секунда само след смъртта ми.


Точно тебе чаках. И дойде -
секунда само след смъртта ми.

                                        

                    Първата книга -1991год.