Поезия и проза /Блог на Кремена Ячева/

ПОЕТЪТ

Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?

Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.

Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

четвъртък, 25 август 2011 г.

               ПРИВЛИЧАНЕ

Листата бавно падат към Земята
и нежно я завиват.
Нека да й бъде топло!
                                 Защото я обичат.

Дъждът във есенната вечер
задъхано шепти и я приспива.
                  Нека да сънува ручеи!
                                 Защото я обича.

Луната всяка нощ безмълвно
й открива нова тайна.
                  Нека я усеща близо!
                                Защото я обича.

И аз до теб да стигна искам
като луната, листата и дъжда.
                  Нека да ти бъде хубаво!
                               Защото те обичам.