ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 27 август 2011 г.

                  7  НОЩИ

7 нощи след това
сънувам твоето отдаване.

7 нощи след това
до лудост искам да си близо.

7 нощи след това
разумът ми чака вън на прага.

7 нощи след това
не знам затворих ли вратата.

7 нощи след това
помня - беше пълнолуние.

7 нощи след това
дишам в ноктите на самотата.

7 нощи след това
аз се уча на смирение.
Публикувано от в
Етикети: