* * *
              "И на белите птици понякога
                пред очите внезапно е тъмно."
                                   Елка Няголова

Пак въздух недостига за мислите.
И рухваш от тътена на омразата.
Безразличен оставаш към болката.

А там някъде птици се реят.

Между пръстите губят се капките.
Солени от пръстта ти са устните.
Безсилен оставаш от жаждата.

А там някъде птици се реят.

Не разбираш, но усещаш - обречен си.
И в светлина се разтапя пространството.
Някой казва, че мъртвите чуват...

А птиците?
               Те още се реят...