СЪТВОРЕНИЕ

Извайвам те със пръсти.
                                       И със устни.
Такъв какъвто беше във съня ми.
Адам едва ли бил е по-изящен?
Моделирам всеки мускул на гръдта ти,
бавно слизам към корема.
Рамото заглаждам със дланта си.
Посягам нежно към лицето:
челото, миглите, страните,
брадичката със леката трапчинка,
на устните за дълго аз се спирам.
Дъхът ти искам да усетя -
божествен дар!
                           Несътворим е!