* * *
Оставете ме! Аз имам своя Амхърст,
свойте изгреви и залези с пчели,
свойте кратки стихове (самоизмама),
ветрове, при мен за кой ли път дошли!
Завиждайте! За моя вечен Амхърст.
Всеки стрък трева е враснал в мен, боли.
Не, това не е досадна мелодрама...
В малки чудеса душата се кали.
