***
Начало във самия край на лятото,
а ето вече падат орехи край нас.
По някакъв си бряг, полупознати и
лишени от посоки, ме водиш вече час.
И някак неусетно спира залезът -
минута, две - откриваме без глас -
еднакво сме очаквали началото -
началото, което чакало е нас.
