ВИЕЛИЦА
Извила като циганка снага,
поли развяла лудо в здрачината,
виелица танцува на снега
напук на бялото и тишината.
Тополите, брезите се въртят
под такта на неземни кастанети,
като във сън на ангели кръжат
и да се спрат поне за миг - къде ти?
Как леко тя подхваща вечерта
и много бързо, страстно я увлича,
почука и на моята врата -
това не е ли някаква поличба?
И там подмамената ми душа,
разголена танцува до забрава.
Дано аз само тука не греша,
но в този миг тя с чудо се кръщава.
