ДЪРВОТО

То чака по-безмълвно, търпеливо,
ревниво пази тайни и гнезда.
И денем сянка кити услужливо,
а нощем люшва в клоните звезда.

То никога не е било самотно!
Че раните нима ще зарастат?
Със ветрове и бури е имотно
и със крила преди да отлетят.
  
Но сякаш, че е малко натъжено
или на мен така ми се видя...
С каква ли болка ще е примирено
щом има плод и пълни с пух гнезда?

Откри ли там случайно стара рана?
На клона в дясно още тя личи...
Отдавна мойта люлка е люляна - 
детето в мен дали ще различи?

А чувала съм - всичко отминава..
И нужно ни е нещо, но какво?
Тъй споменът за люлки да остава
в останало от детството дърво.