* * *
Днес дърветата се молят за роса -
вдигнали са сухите си клони.
Те не вярват даже в свойте чудеса -
някой и гнездата е оронил.
Дъждовете кратки дълго ни горчат
и пръстта от тях е наранена.
Слънчогледите безмилостно стърчат
черни и безсилни като вена.
Извори затварят своя кръговрат,
а чешмите в камъка вградени
млъкнали завинаги ще преродят
своя вик в най-живата легенда.
* * *
Моят кактус цъфна -
секунда само след смъртта ми.
Подредиха се звездите ми щастливо -
секунда само след смъртта ми.
Точно тебе чаках. И дойде -
секунда само след смъртта ми.
