ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 13 август 2011 г.

                    ***

И като русите циганки
в танц темпераментен плувам.
Луда лудее китарата -
само зова й аз чувам.


Вятър полите ми грабне ли
бялват ту рамо, ту глезен.
Порив в косите ми лумнали
диво в нощта е извезан.


И като русите циганки
любя - разлюбвам без мяра.
Все по очите ли въглени
лудост пилея на вяра.


Стара орисница каза ми:
"Дъще, ще бъдеш щастлива
със черноок само, чуваш ли?
С друг не отивай, не бива!"


Ето ме вече покорна и
странна сред всички робини.
Ах, но къде ли е старата?
Твойте очи са май сини...