ПРОПУСНАТИ ШАНСОВЕ
Денят е непредвидено студен
и видимо се сви пространството.
Като бездомни кученца край мен
скимтят пропуснатите шансове.
И самочувствие, и часове
пастелно по паважа се топят.
Всред рекламираните светове
изтръпвам всеки миг като на съд.
Часовникът ми ли измамно спрял
очакванията ми провали?
И някой все не ме е доразбрал -
и дълго от притворство ме боли.
Изгубих сред въпроси без следа
и ренесансовия си портрет.
Вали, изтича покрай мен вода...
Аз тичам пак след влака без билет.
