ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 13 август 2011 г.

            ЛУДИЯТ


Вали. Не помня вече откога.
Чадъри, тежки маски - не лица.
До глезен в локвата като в шега
сам лудият си търсеше слънца.


И смееше се. А внезапен страх
разбърка странно маски и лица.
Не знам защо, но аз му завидях -
там лудият си имаше слънца.
Публикувано от в
Етикети: ,