ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 6 август 2011 г.

                       * * *


Този град ти остана длъжник.
Пази твоето кратко присъствие.
Колко спомени аз изгорих,
а остана градът вместо пръстена.


Тази есен пак нещо таи -
крие огън за всичко отминало,
но и тя ти остава длъжник -
в есента ще съм влюбена винаги.