"Червената шапчица, Котаракът с чизми и златната ябълка" приказка от Кремена ЯЧЕВА

*********************************************************

*********************************************************

   На  20 декември 1812 г. Братя Грим издават първия си сборник с вълшебни истории в Германия. Приказката за Червената шапчица навърши 200 години...
По случай юбилея:

                                                                                   

                     ЧЕРВЕНАТА  ШАПЧИЦА,

                    КОТАРАКЪТ  С  ЧИЗМИ  И

                       ЗЛАТНАТА  ЯБЪЛКА

   В къщичка накрая на гората заедно със своите родители живеело едно момиченце. То имало баба, която много обичало. Тя пък живеела в другия край на гората. Пред нейната стара къщурка израснало едно ябълково дърво.

   Момиченцето често посещавало своята баба

и тя много му се радвала. Редовно го черпела с ябълки от дървото в градината. Това дърво не било обикновено. Тази година трябвало да роди и една златна ябълка. Така казвали хората. Но никой досега не бил виждал златна ябълка. А бабата била стара и не виждала добре, но въпреки това за миналата Коледа изплела на своята любима внучка шапчица от червена вълнена прежда. Щом момиченцето я сложило на главичката си  и се погледнало в огледалото, видяло че няма по-сладко момиченце на света от него. Огледалото било вълшебно. То казвало само истината и в него можело да се види

какво става в другия край на гората, например, стига само да пожелаеш.

   Всички се радвали на момиченцето и започнали да го наричат Червената шапчица.

   Една сутрин Червената шапчица видяла в огледалото, че нейната баба лежи  с компрес на челото.

-        Мамо, баба е болна. Искам да я видя. Пусни ме,

моля те!

   Майка й сложила в една кошничка питка, парче сирене, мляко и бисквити. Изпратила дъщеря си до входната врата и я предупредила:

-        Ловците от селото казват, че в гората се навърта

страшен вълк. Не тръгвай през гората. Заобиколи

по пътя. Нищо, че е по-дълъг.
Взели си довиждане и Червената шапчица тръгнала.

   Като наближила пътечката, която минавала направо през гората, тъй като била нетърпелива и много бързала, решила да тръгне по нея.

   Вървяла, вървяла, вървяла. Нищо лошо не се случвало.

   Но не щеш ли иззад един храст, изведнъж с голям скок пред Червената шапчица се изправил един котарак. Стоял на задните си крака. Каква била изненадата на момичето, когато го огледало по-внимателно. Носел чизми, шапка с перо и...шпага

на кръста. Наистина страшен котарак! А най-странното било, че говорел с човешки глас.

   Момичето се спряло и не знаело какво да прави.

За пръв път виждало Котарак с чизми.

   - Здравей, Червена шапчице! Откога искам да те видя. Чух, че си най-сладкото, най-доброто и най-възпитано малко момиченце на света. Какво носиш в кошничката си? Много съм гладен...

  - Нося питка, сирене, мляко и бисквити за болната си баба.                                                                        

   - Много съм гладен, Червена шапчице. Дай ми малко мляко, моля те!

    Червената шапчица много обичала котета. А сега като чула тази молба, не могла да устои. Намерила в тревата една орехова черупка и я напълнила с мляко. Дала я на Котарака, махнала му за довиждане и тъкмо да продължи пътя си, той я спрял. Отскубнал си един мустак и й го подал:

  - Червена шапчице, вземи този мустак. Пази го. Когато изпаднеш в беда, само погъделичкай с него нослето си така, че да кихнеш. Аз веднага ще бъда при теб.

   Червената шапчица благодарила и продължила пътя си. Бързала да отиде при болната си баба.

   Бабата много се зарадвала на любимата си внучка.

Червената шапчица й помогнала да се нахрани, дала й лекарства и когато си тръгвала старата жена й прошепнала:

-        Тази нощ ще узреят ябълките, мойто момиче.  И

утре като дойдеш, ще има с какво да те почерпя.     А сега тръгвай да не закъснееш.

    На сутринта Червената шапчица видяла в огледалото, че златната ябълка от дървото в градинката на баба й била откъсната.

    Тръгнала тя да търси Котарака с чизми. Може би той знаел нещо.  Когато стигнала до мястото, където предния ден го срещнала, извадила котешкия мустак, погъделичкала си нослето, кихнала силно и изведнъж Котаракът с чизми се изправил пред нея.

Чизми на краката, шапка с перо на главата и шпага на кръста. Страшен Котарак!

   - Какво те тревожи, Червена шапчице? Защо ме викаш?

   Разказала му всичко и го помолила:

   - Ако знаеш кой е откраднал златната ябълка, помогни ми да го открия. Нали цяла нощ търсиш и ловиш мишки, не си ли видял нещо?

   - Нищо не съм видял и нищо не съм чул, Червена шапчице. Пък и гората беше тиха и спокойна. Дори вятър нямаше, та да отбрули ябълката. Но ще се опитам да разбера нещо. Мишките са навсякъде, имат дупки и ходове навред под земята. Знаят всички тайни.

     Казал това и изчезнал с няколко скока между храстите и дърветата.

     Не минало много време и ето, че Котаракът с чизми се върнал като дърпал за дългата брада едно джудже. А то се съпротивлявало и цялото треперело от страх.

  - Бързобежко бяга много бързо. Трудно го хванах.

Но мишките ми казаха, че той е виновника.

    При вида на шпагата и котешките нокти Бързобежко сам си признал за златната ябълка.

    Миналата нощ, точно в дванадесет часа, ябълката била узряла много добре и блестяла на лунната светлина. Нали била златна.

  - Ние, джуджетата, знаехме за нея. Изпратиха ме да я откъсна, защото много искахме да зарадваме Снежанка. Тя от година живее при нас, в нашата къщичка.

    Като чула това Червената шапчица се чудела как да постъпи. Била хем ядосана на джуджето, хем й било много мило, задето толкова искало да направи Снежанка щастлива.

    Джуджето разказвало, а гласчето му треперело и а-а-а  да се разплаче. Личало, че съжалява.

     Котаракът се замислил как да оправи нещата.

     Сетил се нещо, наредил да го почакат и хукнал между дърветата навътре в гората. Когато се върнал носел в шапката си златна рибка. Рибката едва дишала, защото водата вече изтичала от шапката, а рибките не могат да дишат на сухо.

   - Моля ви, пуснете ме обратно в моето езерце. Ако ме оставите жива, ще изпълня три ваши желания. Аз мога... – прошепнала рибката.

    Трябвало бързо, ама  много бързо всеки един да каже най-съкровеното си желание.

    Джуджето веднага си пожелало на дървото да узрее още една златна ябълка.

     Червената шапчица пък веднага поискала любимата й баба да оздравее.

      А Котаракът с чизми пожелал страшният вълк да стане много страхлив и да бяга далече щом види Червената шапчица да се задава по пътеката.

       Тогава с няколко скока отнесъл златната рибка в шапката си обратно към езерцето. И тези желания явно са се сбъднали, защото златната ябълка отново грейнала на дървото. Бабата бързо оздравяла и нищо не разбрала за случилото се. А до края на приказката вълкът така и не се появил. И до днес се крие от страх вдън гори тилилейски.
  
                                                   Кремена ЯЧЕВА 

********************************************************************************

  

                  

Easter

Love

And light

But Messiah

Is invisible.

A sound of bells –

“Trampling down death by death”

We believed!

                   Kremena  Yacheva

                        translated from bulgarian

                      Temenuga  Georgieva

Exist for my existence

I don’t want to be pretty like the others.

I want to be pretty for you.

I don’t want to be kind to the others.

I want to be kind to you.

I don’t want to be inestimable to the others.

I want to be dear to you.

I don’t want you to be devoted to the others.

I want you to be to be devoted to me.

                           Kremena  Yacheva

                               translated from bulgarian

                            Temenuga  Georgieva

If it is Necessary

I have made my choice

Among a whole planet of men

If it is necessary,

I will say ‘farewell’ to my mother

If she tries to stop me.

For any other woman

I will make a stake in the midnight,

If the other one decided to be with you.

If it is necessary

I will blow up my world,

If it is against my decision.

I’ve already made my choice.

And now it’s your turn.

                     Kremena Yacheva

                            translated from bulgarian

                       Temenuga  Georgieva

In No Time

When I’m with you, time is stopped

Our hearts beat “no time”

When I’m with you, air is coming up.

And it is waiting, waiting for the Great Explosion.

To be repeated.

                              Kremena  Yacheva

                    

                                  translated from bulgarian

                                Temenuga  Georgieva

Life

Time. Sleep. Pray …

To infinity.

There’s no time.

No sleep.

But a pray

To infinity.

And once again…

Peace, got by prayers for your soul.

But what about the body?

It counts the days …

The past ones – like a dream –

It counts the errors.

The future ones – like a dream –

With the new buildings.

But how to find time?

And once again –

A pray.

            Kremena  Yacheva

                 translated from bulgarian

              Temenuga  Georgieva  

Morning

My bed has kept the smell of your body

And the air is sweet with the same smell.

I’m moved, searching for caress

The remembrance … You are far from me.

I close my eyes to remember you

To be with you once again…

If I open my eyes, the flood of cares

Would catch you and took you away…

Loneliness teaches me to be patient,

Expectation makes me good.

And I’m happy here, you rang

The bell at my door again.

                  Kremena  Yacheva

                      translated from bulgarian

                  Temenuga  Georgieva

Please, be Generous!

When you are resolved to go,

Let me be already asleep.

Don’t wake me up.

At this instant

I will probably dream just of you –

And you won’t be angry, scandalous,

But bright and in love,

The one you used to be at the very outset.

You were the man who flamed the candlesticks

In the temple of our feelings, weren’t you?

And we were praying, hoping

We would be together forever.

When you are resolved to go,

My bed and my heart would become dark,

But I wouldn’t ask for such a sacrifice –

To stay with me…

                Kremena  Yacheva

                  translated from bulgarian

                Temenuga  Georgieva

Snow

 “My heart is crying for snow,

For something white and pure, my heart is crying”

Stephan Tsanev

Snow,

Snow in abundance –

A generous God’s gift.

Faint feelings are covered with snow

And broken thoughts,

And screaming desires.

Snow,

Snow in abundance -

A generous God’s gift.

Steps and paws, paws and steps –

Without directions, a mixture,

As if they are still wondering

What direction to take up.

Snow,

Snow in abundance

And souls with snowflakes

In full swing of the dance,

A God’s ordered dance. 

           Kremena Yacheva

                translated from bulgarian 

              Temenuga  Georgieva

When you are far away

Joy –

How long I have been waiting for it…

And it has come.

But today my heart is soaked into sorrow

For it isn’t shared with you.

Song –

How many times I have heard it…

I hear it again.

But today I prefer silence to song

For it isn’t shared with you.

Beauty –

I have looked for it so eagerly…

And it is here.

But today I’m indifferent to any rose.

For it isn’t shared with you.

               Kremena Yacheva

                    translated from bulgarian

                Temenuga  Georgieva

XXX

“The master went to America…

…but I haven’t gone anywhere…”

Atanas Dalchev

To go, when everybody

Goes somewhere,

Is not originally.

To come back, when everybody

Is disappointed,

Is not dignified.

To stay here,

and be proud of your loneliness

Is probably a silly thing.

I haven’t started anywhere yet

But will the master of my body –

My soul

Come back?

                      Kremena  Yacheva

                           translated from bulgarian

                          Temenuga  Georgieva

              

« Le monde ce n 'est que toi et moi. »

D. Christov

Vol de nuit dans les flammes d'une chandelle.  

Désir automnal de lumière.

Le dernier toumesol hiberne dans mon âme.  

Sans même soupçonner une fin pareille,

Le destin m'a fait le signe de croix.

Dommage pour la beauté

Qui n'a pu durer jusqu'à l'aube.

Je porte en moi la peur secrète

De ne plus pouvoir me sauvegarder.

Il fait noir au milieu des mots non dits.

                             Kremena  Yacheva

                                 traduit du bulgare  L.K.

                         « Est-ce que tu connais, mon ami,

                          Le chagrin de vivre? »

A. Bosquet

Quand ce ne sont pas les chaînes qui se brisent,

Mais les nerfs...

Quand ce n'est pas le mur qui s'écroule, 
Mais le corps...

Quand ce n'est pas le noeud qui se déchire, 
Mais l'âme...

Quand ce n'est pas le sang qui coagule,

Mais les pensées...

Connais-tu, mon ami, le chagrin de vivre?

                                                                                                                                   

Alors, tu cherches longtemps le sens de toute chose.   

Alors, tu n'entreprends rien dans le chaos.

Alors, devant toi, tu as tout ton temps.

Mais tu soulèves et tu portes soigneusement

Ton chagrin de vivre.

                       Kremena  Yacheva

                          traduit  du bulgare  L.K.