ПЕТЪК

                    НИКОГА НЕ Е КЪСНО

                 ДА СРЕЩНЕШ ПРИЯТЕЛ

                    /Приказката продължава.../

    Жабчето свикнало да го отминават мълчаливо. Какво пък, не е най-важно да бъдеш в центъра на вниманието на другите жаби. Най-важното е да не се отказваш от мечтите си.

    Упорито било жабчето. Всеки ден – тренировки. Всеки ден – нови постижения.

    Но този път станало нещо непредвидено. И то самото не разбрало как точно се случило всичко. При поредния скок изведнъж почувствало остра болка в крака. Болката била толкова силна, че то притворило очи. Ами сега! Не можело да стъпи на крака си. В този момент даже не можело да мисли. Когато отворило очи видяло над себе си един жабок. Той го гледал видимо разтревожен.

    – Счупен ли е? – попитал жабокът. – Не мърдай, ще ти помогна.

    И жабокът се погрижил за жабчето.

    Лежало си на леглото с гипсиран крак в Жабешката болница и по-нещастно жабче от него нямало в блатото. Ами ако не ще може вече да скача?... Какво жабче ще бъде тогава? Виждали ли сте жабче, което да не може да подскача?

    Та това е много, много по страшно отколкото да си изгубиш опашката и от това да не ръкопляскат на твоите рекорди.

    Жабчето изгубило надежда.

    Виждали ли сте как плачат жабите? Трябваше в този момент да видите жабчето с изгубената надежда.

    Било неутешимо, до момента, когато вратата се отворила и в болничната стая влязъл онзи жабок, който го спасил. Жабчето за първи път можало да го разгледа внимателно. Бил странен жабок.

     – Как си , Юнак! – засмял се жабокът. – Гледах скоковете ти и се чудех как го постигаш.

И жабчето разбрало, че този не бил от завистливите. Също        

имал големи и ококорени очи, но от възхищение. И от този поглед му станало някак по-спокойно.

    Наистина жабчето не било срещало този жабок преди. И разбрало защо... Жабокът бил гост в блатото. Художник. Обичал да пътува от блато на блато и да търси красиви пейзажи за претворяване. Рисувал с водни бои. Полагал върху платната си предимно цветове от синьо-зелената гама. Е, понякога използвал и жълто – за отражението на слънцето във водата.

    Обещал на жабчето да го научи да рисува. Дал му нова надежда. И какво по-интересно можело да прави едно жабче с гипсиран крак.

    Започнали с първия урок. Жабокът обяснил, че ако някоя жаба  иска да разбере дали има талант на художник, трябва да нарисува кръг, без пергел, разбира се. И жабчето се справило чудесно. То цамбурнало в блатото и по повърхността на водата се образували не един, а цели четири кръга с един център, в който било жабчето. Май е по-добре така, отколкото да бъде в центъра на вниманието на другите жаби.

    И жабчето започнало да усвоява тайните на рисуването. 

    Оттогава блатото отразява най-прекрасните облаци.

    Осъществила се  една мечта на жабчето – да докосне облаците. И то напълно оздравяло. А жабокът-художник заминал да търси други блата и пейзажи.

    Другите жаби също се пристрастили към рисуването. Но то никак не било лесно. И затова те учат първия урок – правят кръгове във водата.

    Жабчето обаче проумяло много важно нещо. Никога да не губи

надежда и да не спира да мечтае. И никога не е късно да се срещне приятел.

    – Приятел ли? О-о-о, много е трудно да разбереш кой може да ти бъде приятел. – казала му веднъж старата жаба. – Да не се случва да изпаднеш в беда... По очите само не можеш да ги познаеш. На жабите те са големи и ококорени – на едни от завист, а на приятелите от възхищение. Но как да разбереш кой какъв е ?