ВТОРНИК

                 ЖАБЧЕТО, КОЕТО ИСКАЛО ДА ЛЕТИ

                             / Приказката продължава.../

        След като разбрало, че наистина е тъжно да си загубиш опашката, но още по-тъжно е да попаднеш в клюна на щъркела заради дълга опашка, жабчето се успокоило и започнало по- смело да излиза от водата на блатото като изпълзявало ту на един, ту на друг крайбрежен камък. Било любопитно жабче, а  светът гледан от камъка бил много по-голям.

        Най-интересни му били пеперудките. И понеже нe проумявало по какъв начин те танцуват из въздуха след като си нямат опашки, решило да попита старата жаба.

    – Ами, пеперудките летят. Имат крилца и могат да летят... И мухите имат крилца. И те летят. Затова толкова трудно ги хващаме.

    Значи, тайната била в крилцата. Жабчето не било виждало до този ден летящи жаби, но страшно му се приискало да лети. Дори си представило как има крила и как прелита от камък на камък, пък  и по-далече и по-високо се опитвало да достигне в мечтите си. Нищо че често чувало един стар жабок да повтаря:

–       Ние сме осъдени да живеем в блатото.

    О, добре че малкото жабче не разбирало какво е да си осъден и не обръщало внимание на думите на жабока, а продължавало да мечтае.

    Жабчето започнало да мисли само за това – как да се сдобие с крилца. Дали пък няма да му пораснат? Нали така му пораснаха крачета!

    Често се оглеждало във водата на блатото, но гръбчето му оставало гладко като на другите жаби. Един ден решило, че няма

да чака повече и по друг начин ще се опита  да достигне по-далече и по-високо, та чак до облаците.

    Е, нямаше си крилца, но пък си имаше ципи между пръстите на крачетата. Защо да не използва тях?...

    Така жабчето започнало всеки ден да се упражнява. Скачало от камък на камък. Отначало на по-близките, после на по-далечните. Е, цамбурвало и във водата. Но изпълзявало отново и подскоците продължавали. Започнало да усеща, че му става все по-лесно и по-лесно.

    Забелязало и как го гледат другите жаби – с ококорени очи, от учудване или от завист. И така си оставали с ококорени очи.

    Но жабчето не се интересувало от това. Важното е, че почти се научило да лети. И правело най-дългите и най-високите скокове от всички жаби в блатото. Така е, когато упорито следваш мечтите си.

    И всички жаби, които си останали с ококорени очи от учудване, започнали да се упражняват в летене.

    Затова днес всички жаби имат кръгли, изпъкнали очи и правят много големи скокове.

    Още са учудени и още се учат да летят.