* * *
                   "Но щеше ли да съществуваш
                     без надеждата,
                     че още може с думи да нахраниш някого?!"
                                           Надя Попова
                                           
Някой там се рови в кофата с отпадъци.
Не търси мойте думи.
Търси хляб. И го поделя с кучето.
И двамата с трескави погледи.
От глад.
Някой там постила си пред прага ми.
Не чака мойте думи.
Намира стряха. И я поделя с кучето.
И двамата с настръхнала козина.
От студ.
Някой там не мисли, че ще има утре.
Не разбира мойте думи.
Изтърсва до троха торбата си. И слага
                                              в нея кучето.
Да са двамата, че страшна е Онази -
                                              непознатата.
А думите?... Къде са думите?