ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

петък, 19 август 2011 г.

                     * * *
                        "Исусе -
                          аз чукам - но не знам къде
                          вратата ти - да търся."
                                    Емили Дикинсън

Има ли трева неотъпкана?
Кораво май ни е ложето...
Има ли огън незабравен?
Нощта вледенява пръстите...
Има ли вода неразмътена?
В жаждата си спомнихме молитвите...
И търсим припряно в джоба си
свещицата - нея да запалим...
В самота се кръстихме, Господи.
За любовта слушаме от пророците...
И тръгваме като слепци с тояжките
с почукване да търсим вратата,
която, обещано е, ще се отвори.
Вратата ти...
              Къде е
                       вратата ти,
                                      Господи?...