* * *
                  "Неизбежни неща, неизбежни неща
                                         ни обграждат."
                               Валентина Радинска


И Богородица от иконата
                                     проплака.
Кучката зави по пълнолуние.
Изсъхна манастирската лозница
с вейки като тънки чирози.
Пролет е, а чичопеят
                             си мълчеше.
Изпълзя единствено копривата.
Миришеше на тамян
                            и сух босилек.
Очакваше се новото
                            възкръсване.
Но коя неделя?
Тая или друга някоя?
Някъде някого оплакваха...
Само за смъртта сезони няма.