ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 20 август 2011 г.

                 МАГИЯ


Едно момче играе още футбол.
Едно момиче край реката тича.
/Позна ли ги?
                     Вгледай се.
                                    На някого приличат./
Ще бъде, а може би била е
                                    първата им среща.
За кратко, а може би до края
                                    ще останат във магия.
Позна ли ги?
                      Душите ни.
                                        Съдбата ни обрича.
Времето, пространството
                                      накъде изтичат?
Виж,
едно момче играе вече футбол,
едно момиче край реката също тича.
Позна ли ги?
                      Децата ни.
                                    Саможертвено обичане!