ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 20 август 2011 г.

            УМОЛЯВАМ ТЕ


Когато решиш да си тръгнеш,
нека аз да съм вече заспала.
Не ме буди.
                   В този миг
може би точно теб ще сънувам -
и не разсърден, скандален,
         а светъл и влюбен,
какъвто беше в началото.
Нали ти запали свещичките
в храма на нашите чувства.
И се молехме вярващи,
че вечно ще бъдем двамата.
Когато решиш да си тръгнеш,
ще чернеят леглото, душата ми,
но няма да искам жертвата -
при мен да останеш...