ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

четвъртък, 25 август 2011 г.

                  МАЛЪК Е СВЕТЪТ


Често чувам колко малък е светът.
Но малък е наистина, открих,
щом поисках хората да разберат
за мен и теб, за теб и мен -
              за двамата.
Разказах им,че вече се обичаме,
че знак е срещата ни  - орисия.
От какво да се страхувам?
Завист ли?...
                  Рискувах.
                                 И разказах им...
За мен и теб, за теб и мен -
              за двамата.
Малък е светът наистина.
За любовта ни
                 още искам да говоря
на хората,
                  на птиците,
                                       на вятъра.
Но вече всички  знаят...