Поезия и проза /Блог на Кремена Ячева/

ПОЕТЪТ

Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?

Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.

Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

неделя, 14 август 2011 г.

                * * *
                   "Нагазвам винаги в тревата
                     с предчувствието за змия."
   Татяна Филева

Уморих се да се страхувам...
Кошмари драскат съня ми,
денят ми набъбва с тревога,
грижа обезцветява душата.
Уморих се да се страхувам.
Змия ли пълзи във тревата
или така ми се струва?
Като в хипноза се спирам -
беда ли предчувствам отново?
Дано така ми се струва...