ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

неделя, 14 август 2011 г.

         ЕЖЕДНЕВИЕ
              "Но защо си, животе, тъй жалък..."
                                 Калин Донков

Сред полуистини полуживеем
с полуусмивка, с полувина.
С полудоверие в полуприятел.
С полувяра и в самия Бог.
Полусъзнателно се полулюбим
полуискрени един към друг.
Полуотглеждаме децата си
полугорди от това.
Полуочакващи се полутревожим,
че просто няма полусмърт.