* * *
                  ..."Ний те живеем за първи път.
                       Но ти си знаеш, че за последен."
                                        Калин Донков

Като паяжини в запустяла къща
между нас са премълчани думи.
Лудост е! Не виждам шанс за връщане.
Повикът е равен на безумие.
Люшнати внезапно от течение
паяжини в къщата ни оживяват.
Думите се търсят в изречение,
но гласът е този, който ни предава.
Изкушени да сме независими,
преждевременно заставаме пред самотата.
Всеки си измисля своя истина -
пренебрегва оня паяк зад вратата.