НЕДЕЛЯ
И ЖАБИТЕ СИ
МЪТЯТ ВОДАТА
/Приказката продължава.../
За жабите от
блатото на село Крива бара да си мътят водата станало едно от приятните
забавления. Сякаш вече нищо друго не привличало вниманието им. Мътилката
превзела водата. Наоколо ставало все по-трудно да се ориентираш. Рибките, които
обичат по-чистите води, избягали някъде и в блатото останали само жабите.
Жабчето се
чувствало нещастно. За рисуване и дума не можело да се прошепне. Другите в
блатото ставали все по-нервни и раздразнителни. Говорели на висок тон и все
по-често се препирали помежду си за щяло и не щяло. Защо? Нямали отговор.
И последният
истински приятел не се виждал вече в тинята. Как да не се чувстваш самотен ?!
Жабчето
клечало на един камък с големи учудени очи и чакало нещата да се променят.
Недалеч от
него, на камъка вляво, дремела старата жаба. И тя не била доволна от това,
което се случвало. Може би затова напоследък била толкова умислена.
Не можело да
се разчита вече на мир и спокойствие в блатото. Все някой на някого доказвал,
че знае повече от него. И все някой на някого отговарял да си гледа работата.
Да, ама
каква работа да си гледаш в тинята ? Особено когато тинята е стигнала до
повърхността.
Жабчето
решило да сподели мислите си със старата жаба:
– Има ли
смисъл да се стои повече в това блато?...Ще тръгна по света да си търся
късмета... Блата – колкото искаш по Земята. Все някъде ще бъде по-хубаво от
тук.
Старата жаба
се размърдала.
– Важна е
посоката, която ще избереш. Не тръгвай без посока.
Ще се изгубиш. Където и да отидеш, трябва да си помниш
гьола и пак да се върнеш в него. Ние, жабите, трябва да си знаем гьола.
Помни, че навсякъде ще бъдеш чужд и все ще се намери
някой човек да те подритне.
Квакнала още
веднъж и притихнала.
А дали
жабчето е избрало посока и дали е тръгнало нанякъде или още си живее в блатото
край село Крива бара, май никой не може да каже.
Всички са
заети да си мътят водата. Всеки на някого доказва, че знае повече от другите. И
всеки на някого отговаря да си гледа
работата. В мътната вода ?! Трудна работа.
КРАЙ
