ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 26 май 2012 г.

   

                    И РЪЧИЧКИТЕ ИГРАЯТ...








               * * *

Да направим люлка
и да люшнем Юлка.        
Люш, люш, люш –
ей така на уж.


------------------------------------------------------
                   /Играе се като подобна народна игра.
                          Хващате двете ръчички на детето,
                          сякаш образувате „люлка”.
                           Докато се казва текста, люлеете „люлката”./



































           * * *

Така се пържат мекици.       /Дланите се търкат напред-назад./

Така се разточват пици.        /Дланите се търкат в кръг./

Така се правят кюфтета.        /Дланите се пляскат една върху друга. /

Така се измиват ръцете.         /Ръцете сякаш се мият. Всеки своите./




--------------------------------------------------
                                 /Играе се като подобна народна игра.
                                                 Детето и възрастният застават един срещу друг.
                                                 Подават си ръцете. Докато се казва текста, се изпълняват
                                                 имитиращи движения./
























                       * * *

Детето:
               Гу-гу-гу-гу-гу-гу...
               Гълъбчета мили,
               где гнездо сте свили?
               Я при мен се спрете
               и зрънца клъвнете.

Гълъбите:
               Гу-гу-гу-гу-гу-гу…
               Ще си клъвнем, мило.
               Но се е стъмнило.
               Бързаме, че в бука
               малките ни гукат.
               Фър-р-р….



----------------------------------------------
                      /Играе се като народната игра „Гуси, гуси…”
                                Дланите на детето и на възрастния са обърнати надолу,
                                 редуват се хванати с пръсти една върху друга.
                                 Заедно тактуват ритъма на текста. При думата „Фър-р-р”
                                 се пускат и имитират крила т.е. „гълъбите отлитат”./


















          * * *

В най-голямата тава
джудженце прави баклава.
Ето тъй я то навива.
После ей така полива.
Братчетата му юнаци
чакат, сучат си мустаци.
И на всякое джудже
джуджето дало по парче:
       На това дало.           /Свива се палеца./
       На това дало.       /Свива се показалеца./
       На това дало.       /Свива се среден./
       На това дало.       /Свива се безимен./
       На това дало.       /Свива се кутре./
И всички сладко яли.
Три дни весели си пяли.


----------------------------------------------------
                       /Играе  се като народната игра.
                               Докато казвате текста, с Вашия показалец
                               правите кръгове  върху дланта на детската ръчичка.
                               Свивате и последователно детските
                               пръстчета в юмруче, което обгръщате
                               .със своите длани./














* * *

       Ние сме приятели добри
       в игра и в работа дори:
       Палецът на всекиго помага.
       Показалецът да съветва му приляга.
       Средният е най-голям и умен.
       Безименият пък е сладкодумен.
       Кутрето е малко и игриво,
       но трябва ли е  много работливо.




       ------------------------------------------
                          /Текстът се казва като се показват
                                       пръстчетата на детето. Така детето научава
                                        наименованията на пръстите на ръката./





















              * * *

Събрали са се на поляна
рано утром от зарана
все юнаци със калпаци.
Хоро тропат тез юнаци:
Палецът хорото води,
Показалецът след него скача,
Средният пък все подвиква,
Безименият с устни свири,
Кутрето хоро завива.
Иху – иха,  иха – ха – ха.
Веселят се на поляна...
Вече вечер там настана
и юнаци със калпаци
морни сучат си мустаци.


-------------------------------------------------------

                   /Докато се казва текста, се показват
                    пръстчетата на ръчичката на детето.
                     Така то научава наименованията
                      на пръстите на ръката./
















                  * * *

Срещнали са се веднъж
като патенца след дъжд
палец с палец,
показалец с показалец,
среден със среден,
безимен с безимен,
кутре с кутре...
Плеснали ръка в ръка.
Поздравили се така.



--------------------------------
            /В тази игра може да се „срещат” пръстите
                  на двете детски ръчички или пръстите на детскага ръчичка
                  с пръстите на ръката на възрастния.
                  Упражнява се координация на движенията./