СЕПТЕМВРИ

Бащиният дом ме чака

с лешниците сред тревата

в светналия двор.

Старецът –

                  орех

с клони над комина

с китки орехи ме кани

и уж като закачка

ми подхвърля отвисоко

по някой подранил.

От ветрецът ли в листата

или може би така е,

но той ми се покланя,

от щастие шепти.

Как притчите му да узная –

само птиците разбират

                        тайния език.

Бащиният дом ме чака

със стряхата предзимна...

На припек съм, но някой

ме прегръща мълчешком.