ПОЕТЪТ

Когато поетите ги мислят за луди,
а всеки луд си има сълза,
тогава, Господи, и ти си заблуда.
Така ли е или греша?

Изкристализира ледът по стъклото
на единствения прозорец в света.
Последният залез и тъмното
плисват в стаята непрогледна мъгла.

Тогава остава светлината от погледа
          на поета,
                          който си има сълза.