Поезия и проза /Блог на Кремена Ячева/

ПОЕТЪТ

Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?

Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.

Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

петък, 19 август 2011 г.

               ДЪЖД
                      "За един ден -
                       толкова много унижения."
                                Блага Димитрова

Куцият не може да избяга
                                  от дъжда.
Бавно стъпва. Трудно се достига
                                             стряха.
Сам е.
И сякаш, че не бърза.
До кости мокър
                       не може да избяга.
Не! Няма милост
                              за безсилния!