Поезия и проза /Блог на Кремена Ячева/

ПОЕТЪТ

Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?

Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.

Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

петък, 19 август 2011 г.

                * * *
                 "...и за да виждам ясно сънищата,
                              аз лягах си със очила."
                                        Атанас Далчев

Вървят приведени хората.
Търсят нещо.
Мърморят си някои.
Никой не бърза.
Все по-ниско се навеждат.
Мъкнат палта избелели.
Очилата си слагат.
Но не виждат...
Не виждат се хората.
И кротко всеки търси
тук някъде мечтите си.