* * *
                        "Каква ти земя обетована
                          щом всичко оттук си отива?!"
                                              Елка Няголова

Изгубихме представата за спокойствие.
Душите ни отлитнаха със птиците.
Не ги задържаха трохите по прозорците, 
                                        нито примките...
Тук уж всичко има в изобилие,
но не било за нас.
Не било за нас.
Къде се лутат още бедните?
Ще напълни ли торбата им коричка хляб?
И нощес къде ли ще се приютят?
Тук уж всичко има в изобилие,
но не било за нас.
Не било за нас.
Шляпат след колите боси циганчета.
Протягат мършави ръце.
                  Молят се като на Господ.
Тук уж всичко има в изобилие,
но не било за нас.
Не било за нас.
Ще се върнат ли след век душите ни
със своята представа за спокойствие?...
Но то не е за нас.
Не е за нас.