Поезия и проза /Блог на Кремена Ячева/

ПОЕТЪТ

Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?

Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.

Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 20 август 2011 г.

            * * *
             "Мама ми опече вселена
               от сладкиши."
   Йеуда Амихай

Мама ми омеси вселена
и звездите ми поднесе.
От дланта й още топли,
светли от душата й.
С устни ги докосвам
                       предпазливо -
някой ме целуна по устата.