ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 13 август 2011 г.

                    * * *
                    "Ако този живот продължи 
                                              още толкова."
                                       Калин Донков

Още колко ли има от пътя ми?
В мойте стъпки изпарява се кръв,
че кръста протърка крилата ми.
Очите ми станаха стръв.
Лях сълзи от страх и безсилие,
от болка и в лудостта.
Плаках пред икони и спомени
и обещавах си - ще устоа.
Още колко остана от пътя ми?
В мене волята е вече троха.
И да вярваш дори във отвъдното,
търсиш смисъл на тази Земя.