ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 26 май 2012 г.

                               АЛО, АЛО...

* * *
Ало, ало, телефон,
чуй молба голяма:
Днес целувки милион
ти предай на мама.

* * *
Тик – так,  тик – так!
Слънцето изгрява.
Нашият часовник драг
вика: «Теди, ставай!»

* * *
Измий, измий, водичке
от бялата чешмичка,
очички и ръчички...
Най-бодър съм от всички. 

* * *
Чип, чип в корито...
Кой така ми рита?
Две крачета, две ръчички
ще изплискат всичко.

* * *
Обичам много мама
и тя добра е знам,
но по-сърдита няма
щом аз не ща да ям.








               


* * *
Гургуличке мила, мила,
с дрешка сива и герданче.
В ореха гнездо си свила.
Имаш ли си ти юрганче?


* * *
Плаче малката калинка:
„Скъсах свойта пелеринка.
Моля ти се , бабо мила,
нова би ли ми ушила.”


* * *
Охлю – охлю – охлювче!
Аз съм виж добро момче.
Ти побърза да се свиеш,
но защо от мен се криеш?


* * *
Мраве – мраве – мравчица.
Спряла се под сенчица.
Зрънцето й май тежи...
Няма време да лежи.














* * *
Цигу- мигу- цигулка.
Щурчо води си булка –
Пеперудката с воал.
Почва сватбения бал.


* * *
Жабката се с мен заяжда.
В жабуняка се обажда.
Имала си цял басейн.
Ходила на плаж по Рейн.


* * *
Щърко трака , трака, трака.
Там сега кого ли чака
сам сред тоя жабоняк
на единия си крак?  


* * *
Патенца самички плават.
Няма ли да се удавят?
Вирът тука бил дълбок.
Каза ми един жабок.         










             * * *
Чик – чирик, чик – чирик.
Ама, че си ми плашлив!
Зная ще долитнеш в миг
вържа ли котака сив.


* * *
Ласто – ласто – ластовичко!
Вярно ли, че знаеш всичко?
Крокодилите ужасни
толкова ли са опасни?


* * *
Пиленце жълтур – жълтурче.
Пухкаво сладур – сладурче,
ти недей така ми писка,
да те галя ми се иска.