* * *
                         "До изоставената къща
                           пее щурче.
                           Вечерно слънце."
                                         Шики
                           
Къща изоставена - душата ми.
Последният стопанин си отиде.
И викам, викам...
Пустото отвръща ми:
"Последният стопанин си отиде."

Глухарчета пред прага са пораснали.
Глухо тупват вишни във тревата.
Едно щурче нарочно ли, по грешка ли
запяло е и пее пред вратата.

Вечерно слънце - още във очакване
под навеса минута - две се спира.
И кой ще му подвикне там отнякъде:
"Последният стопанин си отиде."