ПОЕТЪТ


Когато поетите ги мислят за луди,

а всеки луд си има сълза,

тогава, Господи, и ти си заблуда.

Така ли е или греша?


Изкристализира ледът по стъклото

на единствения прозорец в света.

Последният залез и тъмното

плисват в стаята непрогледна мъгла.


Тогава остава светлината от погледа

на поета,

който си има сълза.

събота, 20 август 2011 г.

                    * * *
                      "...Сега не притежавам нищо друго
                       освен себе си."
                                       Стефан Цанев

Идеалите ли?
             Изгубих ги някъде
             и познах, че остарявам.
Парите ли?
             Не успях да ги спечеля.
             Живях достойно.
Децата ли?
             Пораснаха...
Роднините ли?
             Мама умря.
             Ограбиха ме другите.
Приятелите ли?
             Вече не ме забелязват.
             Не мога да давам заеми.
Мечтите ли?
             Поставят условие:
             "Ако съм жив..."
И живея...
Живея спокоен -
притежавам само себе си.